„Най-старото златно съкровище в света, изкопано едва през 1972 година, не беше намерено в Месопотамия или Египет, най-ранните писмени цивилизации в човешката история. За всеобщо удивление, то беше открито в Североизточна България, близо до привлекателния, съвременен град Варна и е отпреди повече от 6000 години...“
Проф. Колин Ренфрю, Саутхамптън, Великобритания
То е открито във варненският халколитен некропол. Датира в края на 5-то – началото на 4–то хилядолетие пр. хр. Смята се че находките от „Варненското злато“ е най-старото технологично обработено злато в Европа и света. Причислявано към т. нар. Културна Варна (4400 – 4100 г. пр. хр.). Открити са 294 гроба от халколита (енеолита). Разкопавано е и проучвано в продължение на 15 години от Археолога Иван Иванов. Няколко гроба се отличават с изключителни находки от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на балканите вече са съществували наченки на държавно образуване и се е появила царската институция. Намерени са 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук, скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки представящи животински фигурки, 30 стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Т. нар. символични погребения на цар-жрец, който е магьосник ковач.
Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са инструменти – шило и длето. Съдържа също глинени „маски“ на човешки лица, чиито елементи са означени със злато – очи, уста, зъби и нос. „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста.
Тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображение на Богинята майка. Вероятно става дума за ритуално изиграване на „свещен брак“ между царя и Богинята майка. Тези 6 символни гроба са ядрото на халколитният некропол и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване. Символиката обяснява ролята на ковача в процеса на трансформация – рудата се превръща в метал, а металът в предмет ( оръжия, украшения). То е медиаторът между двата свята, а именно природа – култура. За това се смята, че ролята на ковача е тясно свързана със сакралната сфера, защото митовете разказват, че металите произлизат от други светове (водни, пещерни) и само ковачът има достъп до тях. Той е този, който е запознат с тайната и е отговорен за нейното опазване. Даже е бил почитан, като бог (тракийско племе почита падналият Хефест именно като такъв).
Намереното злато е истинска сензация. По целият свят находките са известни с името „Съкровището на Варненският халколитен некропол“, а цивилизацията, на която то е принадлежало „Културна Варна“. Това е най-голямото количество на обработено злато от 5-то хил. пр. Хр. в целия свят. Разкопани са 7500 кв. м и в тях са открити 294 гроба с над 3000 украшения от злато с общо тегло над 6,5 кг. Това е късната каменна епоха. До преди откриването на съкровището се е смятало, че първият метал, който е обработван от човека е мед, но след тези разкрития се оказва, че златото всъщност започва да се използва още с медта и от древни времена е било символ на власт и могъщество.
Едно от последните изследвания показва, че варненското съкровище е първото свидетелство за човешка мисъл на нашата планета. Колкото и невероятно да звучи, цивилизацията, която е живяла по нашите земи е познавала златното сечение Фи и числото Пи. В един от множеството гробове са намерени два златни бика, различни по размер. По-малкия бик има 45 точки, а по-големия има 56. Тези числа, умножени по ръста на по-големия, който е 58,17 мм дават височината на великата Хеопсова пирамида – 146,5 м.
Още по-старо може да се нарече съкровището край с. Хотница, то датира от 5-то хил. пр. Хр. . Открито е случайно през 1955 г. при строителни работи. Откритите находки са над 5 000. Особен интерес предизвикват откритите златни предмети, сечива от мед, богатите колекции от съдове, сечива и пластики. Сочат се за най-старото злато в света, а дълбочината на която е открито подсказва, че откритите златни спирали са най-старото злато на света. Използваните техники са две: чрез изтегляне и изчукване, 23,5 карата чисто природно злато!
От особена важност за откритията в с. Хотница е фактът, че златото е открито в истинската му среда, не в гробове и некрополи. Става ясно, че хората са живели и накитите са били по тях, ползвали са ги в ежедневието си, за украшения, а не само за ритуални цели. Специалистите твърдят, че цивилизацията от 5-то хилядолетие пр. Хр. изработила златните накити открити в с. Хотница, е по-стара от египетската и шумерската . Toва е най-древната цивилизация обитавала нашите земи.