Вълчитрънско съкровище

Вълчитрънското златно съкровище е намерено през 1925 година в с.Вълчитрън, Плевенско. При копаене на лозе случайно било открито най-голямото златно съкровище познато на българската археология - 12,5 кг. чисто злато с естествени сплави от сребро мед и желязо. Състои се от 13 предмета:

• Седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата; (много наподобяващи ударните инструменти-цимбали)
• Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (едната чаша е значително по-голяма);
• Един съд наподобяващ кратер със силно издължени и извити настрана дръжки и с тегло над 4 килограма;
• Един троен съд, съставен от три бадемовидни тела свързани помежду си с тръбички и с една обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.

Интерес предизвиква както самата форма на предметите, така и тяхното предназначение. Предполага се, че съдовете са се използвали за религиозни ритуали изпълнявани от тракийските царе жреци. По-специално ритуали и богослужения свързани с бог Дионис, почитан както от древните гърци, така и от траките. Триделният съд позволява наливането в трите си части на три различни течности примерно вино, мед и мляко и тяхното смесване посредством тръбичките или пък наливане в двете странични на две различни течности и получаването на “резултата” по който жреците са гадаели и предсказвали за интересуващите ги събития в средната част.

Изключително любопитен факт отнасящ се за малките чаши е, че древните майтори златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение единствено когато са пълни с течност. Можем да гадаем и за предназначението на подобните на ударни инструменти предмети. Дали са се използвали като такива или са похлупаци на други съдове? Формата им с култа към слънцето и с неговата форма ли е свързана или е с чисто практическо обяснение? Може би никога няма да разберем точните отговори на тези въпроси, но със сигурност златното съкровище от Вълчитрън ни позволява да се докоснем по един неповторим и загадъчен начин до древността.

Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII в. пр.Хр.